Оцветяване на ракията
Оцветяването на ракията се прави след подслаждането. Ако се пренебрегне това изискване, може да настъпят промени в бистротата и цвета. Най-добре е оцветяването да стане с естествени оцветители, които в домашни условия лесно се прилагат и, което е по-важно, не са вредни за здравето в сравнение с химичните (синтетичните) оцветители. При отлежаване на ракията в дървени съдове (бурета, бъчви) тя извлича от дъгите фенолни и други съединения, които наред с подобряване вкуса и аромата придават и златист цвят, характерен за стари отлежали ракии. Стандартен еталон на цвета на домашните ракии не е установен. По тази причина цветът варира от светло жълт до златист, а понякога и до конячни тонове, което не бива да се допуска, защото те не са характерни за ракията. По-светлият цвят на ракията е указание, че отлежаването е било кратко, а златистият цвят и особено конячните тонове - че е продължило повече от необходимото. Това обстоятелство налага при отлежаване на ракията в бъчви периодично (през месец) да се взема средна проба, която да се оценява. И когато вкусът, ароматът и цветът удовлетворяват изискванията, отлежаването се прекратява. Ракията се изважда от бъчвата и се налива в стъклени съдове бутилки или дамаджани за по-нататъшно съхранение.
Трябва да се знае, че в стъклените съдове ракията не старее. Не се променя, нито на цвят нито, на вкус и аромат. Запазва се такава, каквато е налята. Необходимо е също така да се знае, че продължителността на отлежаването в нови бъчви е по-кратка в сравнение с използвани (стари) такива. Когато се използват нови бъчви вземането на проби за оценка започва 3-4 месеца след наливане на ракията в тях. При стари (използвани) бъчви този срок е по-дълъг - в рамките на 5-6 месеца.
Оцветяване с карамел.
Освен естествения начин на оцветяване при отлежаване в буре или в стъклен съд с добавяне на стара суха дървесина, за целта може да се използва и карамел. Приготвянето на карамел в домашни условия става по следния начин: В зависимост от количеството на ракията в малък емайлиран съд (чайник или тенджера) се внасят една или две кафеени чаши захар. Съдът се поставя върху електрически котлон, включен на умерена степен. Захарта се разтопява. В началото се получава гъста жълтеникава маса, която започва да кипи и потъмнява. Когато разтопената захар получи тъмно кафяв цвят, съдът се отстранява от нагревателя. Добавят се около 400-500 мл леко затоплена ракия и се разбърква до пълно разтваряне на карамела.
Както при подслаждането, така и при оцветяването, определянето на дозата става предварително чрез т.нар. лабораторна проба. Вземат се примерно 3-4 половинлитрови безцветни стъклени бутилки, които се подреждат на масата. Във всяка бутилка се наливат по 250-300 мл ракия. С помощта на пипета или малък градуиран стъклен цилиндър са отмерват 5 мл от разтворения карамел и се внася в първата бутилка. Във втората бутилка се внасят 10 мл, в третата - 15 мл, а в четвъртата 20 мл. Дозите може да бъдат и в друго количество. Разклащат се интензивно за пълно размесване, след което се прави преценка на оцветяването. Въз основа на количеството карамел, внесено в одобреният цвят на ракията, се изчислява количеството за цялата партида. Отмерва се и на тънка струя при непрекъснато бъркане се внася в ракията. Разбърква се добре и се оставя 24 часа за хомогенизиране. Взема се средна проба и отново се проверява на цвят и бистрота. При положение че ракията е бистра и с подходящ цвят, се налива в бутилки, които се затапват и се нареждат в помещението за съхранение и ползване.
