Отлежаване в стъклени съдове
Когато количеството на ракията е малко, пък и не всички стопани разполагат с дървени съдове, тогава ракията се съхранява в стъклени съдове (дамаджани). Необходимо е да се подчертае, че когато ракията се съхранява в стъклени съдове, тя не старее и не се подобрява вкусово въпреки продължителното отлежаване. Тя остава такава, каквато е налята. Ето защо се налага да се възпроизведат макар и не напълно условията при съхранението в дървени съдове (бурета).
На практика това се постига, като се даде възможност за обогатяване на ракията с екстрактни вещества, получавани от дървените съдове, и необходимото количество кислород за тяхното окисляване. За целта в стъклените съдове се внасят дребни трески, талаш или стърготини от стара дървесина от дъб, акация и черница. Преди използване дървесината се обработва, за да се отстранят лесно разтворимите във вода екстрактни вещества. При положение че не се отстранят, те преминават в ракията и тя придобива груб и неприятен вкус. Обработката в домашни условия се състои в кипене във вода в продължение на 10 минути и киснене в продължение на 24 часа в студена вода. След това се изваждат и изсушават. Така обработени, могат да се ползват. Количеството на дървесината се определя на база 2-3 грама за 1 литър ракия.
С оглед по-пълно възпроизвеждане на условията в дървените бурета е необходимо периодично, един път в месеца част от ракията да се преточи и да се върне обратно в дамаджаната. Това се прави с цел да погълне кислород, необходим за окис ляване на екстрахираните фенолни и други вещества, което оказва положително влияние върху вкуса, аромата и цвета на ракията.
Както при съхранението на ракията в дървени съдове, така и в стъклени дамаджани се налага периодично (един път в месеца) да се взема проба, която се опитва на вкус и на цвят, и ако тя задоволява, се изважда от съда. Прецежда се и се налива в бутилки.
Продължителността за отлежаване на ракията в дървени или стъклени съдове зависи, от вида на суровината. Ракията, получена от джанки, които са неутрални по отношение на аромат, отлежава по- дълго време, тъй като е необходимо да се оформи ароматът. По- различно е отношението спрямо сливовата, кайсиевата, прасковената и черешовата ракия, които притежават собствен специфичен аромат. Тези ракии не се нуждаят от продължително отлежаване. За тях критерий е вкусът и оцветяването, при което специфичният аромат се запазва в максимална стенен.
Не бива да се забравя и възможността за оцветяване на ракиите с карамел. В такива случаи трябва да се внимава много с дозата, за да не се получи конячен цвят, който не е характерен за ракиите. Той подхожда само за много стари ракии, съхранявани дълго време (много години) в дървени съдове. Характерният цвят на ракиите е светлозлатист до златист. В такива случаи карамелът се разтваря в малко ракия. От този разтвор на малки порции се внася в ракията, след което се разбърква и преценява. Това се повтаря до получаване на желания цвят.
~ Източник: Димитър Цаков – "Джобен наръчник за производство на домашна ракия"
